Начална Страница
 

Попитали един родопчанин кое обича повече - пушката или гайдата. Той отговорил: “Пушката е за душманина, а гайдата за приятели . Едното иска патрон, а другото песен” .

Покрай общото характерно за българския фолклор, родопския фолклор има своята оргиналност, което го отличава от останалото народно творчество. Планината, тежките времена, трудолюбието, обичта към рода и семейството са основните мотиви и движещи сили в занаятите, музиката, облеклото, празниците, архитектурата и битието на родопчанина. Всяка година в с.Гела в началото на м.август се провежда гайдарско надсвирване , в което участват гайдари от целия регион.

В подножието на връх Рожен се провежда “Рожен пее

Интересен фолклорен празник в с.Широка Лъка е Песпонеделник

 В Широка Лъка се намира и НУФИ (Национално училище за фолклорни изкуства), което също е една от забележителностите в този край.

Най-разпространеният и най-типичен народен музикален инструмент в Родопите е т.нар. “каба гайда”. Тя има много мек, топъл и звуково наситен тон.
Не са малко селата, в които има по 25-30 гайдари Широка лъка, Гела, Стойките, Чокманово и др.

Родопските хора за тежки и бавни, такива са и песните. “ Бела съм, бела, юначе ” е песен превърнала се в химн на Родопите. Известната българска песен “ Излел е Делю хайдутин ” , изпята от Стефка Съботинова и изпратена в Космоса, също е родопска.