Начална Страница
 

Село Стойките се намира в Централните Родопи. То е разположено в котловина. Околността на селото е разнообразна. Големия корпус на Перелишкия рид се отклонява на югозапад продължавайки през прохода Ешеи кулаки, Черни връх към връх Снежанка. На североизток се проточва продължението на Чернатица – Кара тепе и Мечи чал, които определят басейните на р.Въча и р.Асеница.
Средната надморска височина е 1410 м. Поради това в Стойките лятото е прохладно, а зимата е мека.

Както при повечето среднородопски села, така и за това село има запазени предания, които обясняват началната му история с помохамеданчването. Тогава подгонени от населението люде дошли и се заселили за пръв път в тези крайща и основали селото. Преданията разказват, че когато спряло помохамеданчването около 1705 – 1720 г., българите – християни решили да се заселят на едно място, за да могат да си съградят църква и да подобрат бита си.

Втората причина за заселването на Стойките била чумна епидемия през 1828 – 1834 г. Населението имало достатъчно опит за опазване от нея и още след първите признаци хващало горите.
Годините минавали в мирен труд и грижи за прехрана. Селото макар и разделено на махали, растяло. През 1867 г. то имало повече от сто къщи с около 110 – 115 домакинства.



Построяването на Училището,...........

През 1867 г. започнало да се говори за построяването на училище. През пролетта на 1870 г. мъжете от селото се събрали на Кущинаровата ливада, там, където сега се намират църквата, старото училище и хорището. Мястото било широко и не толкова стръмно, пък и слънцето го греело почти цял ден, което било подходящо за такъв строеж. Собственикът се съгласил да отдели от долния край една част за училището. Работата била подхваната веднага. Всичко се извършвало безплатно от цялото село. В продължение на няколко месеца училището било построено - едноетажно с две стаи, коридор и избено помещение за дърва. Училището било открито през 1870 г. от първия учител Стою Калайджиев от с.Широка лъка

...................Църквата, .........

След построяването на училището стойченци започнали да мислят за строеж на църква. През 1874 г. първенците на селото се събрали за да обсъдят строежа на църквата и къде да бъде тя. Всеки посочвал място, така че да е близо до махалата му. Най – богатия и влиятелен човек в селото бил Коляджика. Той мълчаливо изслушал изказванията на другите и накрая отсякъл: “Местусу жай асува. Ут мен имать местусу, хиледа гроша и дар за мастуринь”.

Това било ултимативно изказване на първенеца в селото, но представителите на другите махали не се съгласили. Стигнало се до компромисен вариант мястото да е до училището, където започнали да копаят.
Разрешение за строеж издействал пловдивския владика Панарет, при когото били изпратени двама пратеници.
Основният камък бил положен през 1874 г. от пловдивския митрополит Панарет. Идването на владиката било голямо събитие. Той бил посрещнат на Ешеи кулак от стойченци и бил придружаван от турски жандарми начело с полицейски пристав.
През 1876 г. църквата била издигната до прозорците, след което строежът бил спрян за няколко годни поради Априлското възстание и Освободителната война. Довършена била след Освобождението и осветена на 5 юни 1881 г. от левкийския епископ Гервасий, помощник на Панарет.

В архитектурно отношение църквата е една от хубавите в Средните Родопи. Висока, масивна, с правилни форми, добре очертани ъгли, хармонично поставени прозорци и художествено изработени железни решетки на тях. Стълбовете, които подпират покрива, са правилно оформени. Иконостасът е добре изографисан. Вратите отвън са облицовани с железни листове, заковани с дебели ковашки пирони.

Камбаната била закачена на два дървени стълба в двора на училището. Звукът от нея се губел между стените на църквата и училището и не стигал до махалите. През 1900 г. църковното настоятелство взело съгласието на общинския съвет и решило да построи камбанария. Хубавата й постройка се извисила до североизточния ъгъл на църквата.
Много скоро се ражда идеята за основаване на читалище. На 26 октомври 1903 г. се свикало общоселско събрание за основаване на читалище.

...................Читалището

На събранието се решило да се основе читалище, което да се нарече “Пробуда”. Съставен бил и одобрен устав по образец на читалищата в страната. На долния етаж на училището се съхранявали десетина общообразователни книжки, които се раздавали на членовете на читалището. Те били закупени с членски внос, който бил по 10 – 20 стотинки месечно, но не се внасял редовно. Читалището било абонирано за списание “Орало”.

За съживяване културната дейност, младите ръководители на читалището решили да дадат представление. Извиквали на помощ “театрални” сили от Широка лъка. Какво било първото представление, каква пиеса е играна – няма точни сведения, но осветената с две - три газени лампи училищна стая била изпълнена с любопитна публика.
Свършили войните, Балканска, Междусъюзническа, Първа световна война, през време на които култуния живот замрял. Трима младежи решили да дадат представление през коледната ваканция на 1921 г. в полза на читалището. Условията от първото представление не били променини с нищо. Пиесата – фарс имала за цел да развесели публиката и не се избирала по художестваните си качества, а според това колко “артисти” имало налице. За обща изненада стаята се оказала тясна да побере зрителите. Успехът бил неочакван и той окуражил младежите, които подготвяли още една комедийка.
През следната 1922 г. били дадени две представления.
През 1936 г. читалищното ръководство взело решение за построяване на читалищен дом. Не само появилите се разногласия за неговото разположение забавили строежа му, но и започнала по – късно Втората световна война, през която инфлацията в страната взела големи размери. Строежът се осъществил след 9 септимври 1944 г. Комисията, назначена от временната управа на селото, избрала мястото, където впоследствие било построено читалището.